Методите, включени в това обучение, принадлежат на една нова парадигма в управленската теория и практика, която гледа на организациите като на адаптивни еволюиращи системи. Това са рекурсивни управленски модели за насърчаване на възникващи тенденции и иницииране на самоорганизиращи се дейности.

 

Разглежданите методи почиват на сериозен научен фундамент от важни изследвания в социалните науки, когнитивните процеси, теорията на сложността, теорията на игрите и индивидуалните решения. Хубавото е, че тези нови знания са пречупени през многогодишния опит и практика на водещи управленски консултанти като Дейв Соундън, създателят на Модела Кеневин и Ив Морийо, автор на метода „Интелигентна простота”, които са ги превърнали в приложни практически ръководства с прости правила.

 

Курсът представя в сбит и достъпен вид, както тези две модерни концепции, така и метода на адаптивно проектно управление. Съдържанието е богато илюстровано с примери и казуси как точно се прилагат интелигентите правила за работа в сложна среда и решаване на сложни проблеми.

 

Тези модели и методики са подходящи са малки и големи компании, които са изправени пред предизвикателствата на днешната непредвидима и променлива бизнес среда. Курсът съдържа практически напътствия за всеки мениджър, който е осъзнал че традиционните методи и най-добри практики вече не са ефективни.

 

При сложните системи причинно-следствените връзки се откриват единствено пост фактум; опростяването на ситуациите и изпитаните процедури не помагат, а по-скоро могат да причинят срив; прогнозните методи са ненадеждни; проектите не се развиват по познатия линеен цикъл; планирането е затруднено от променящи се изисквания. За всички, които са се сблъсквали с подобни проблеми, този курс предоставя нови ефективни инструменти за създаване на смисъл там, където сложността пречи и обърква.

 

Но на сложността не трябва да се гледа като на бреме, защото тя катализира иновациите и производството на стойност. Работата на ръба на хаоса може да е доста продуктивна. В това състояние има достатъчна свобода, за да е жизнена системата и достатъчна стабилност, за да се предотврати колапс.

 

Новите методи повлияват на сложността чрез вътрешни принципи и правила, които не целят контрол, а само насочват и оформят системата да се развива чрез стратегии като например тази на безопасните грешки. Ключът за справяне със сложността, който дават тези правила, е в съчетаването на автономия и сътрудничество.